ПИЕСИ
на театрална трупа „Михайл Пенчев”
при народно читалище „Тодор Пеев – 1871”
гр. Етрополе
„Змията” – едноактна от Данчо Кирков – 1997 год., постановка Николай Пенчев
- За празника на ловното дружество в Етрополе
„Суматоха” – Йордан Радичков – 1997/98, постановка Николай Пенчев
Народен представител” – Бранислав Нушич – 1998/1999год, постановка Николай Пенчев
„Гоподин Балкански” – Георги Данаилов 1999/2000, постановка Николай Пенчев
- Участие с два спектакъла в Р. Македония – Демир Капия , Неготино
Д-р” - Бранислав Нушич – 2000/2001, постановка Николай Пенчев
„Даскал Генко” -Тодор Пеев, постановка на Георги Габровски 2001/2002
„Островът”- автор Николай Пенчев, не еиграна, в проект
„Двубой” - Иван Вазов - Георги Габровски – 2001/02
„Даскал Генко” -Тодор Пеев, постановка на Георги Габровски 2001/2002
„Островът”- автор Николай Пенчев, не еиграна, в проект
- номинирана сред десетте най-добри за нова българска драматургия на конкурса „Иван Радоев”- гр. Плевен 2003 год.
„Двубой” - Иван Вазов - Георги Габровски – 2001/02
„Няма да платим” – Георги Габровски – 2003/2004
- Участие на VІ Национален фестивал за любителски театри в Каварна (награда за ІІІ то място за женска роля на Малинка)
„Януари” – Йордан Радичков - 2004/2005, постоновка Георги Габровски и Николай Пенчев
- Участие на VІІ Национален фестивал за любителски театри в Каварна (наградена с ІІ ро място за спектакъл, награда за музика за Юлия Габровска)
„Полковникът Птица” – Христо Бойчев – 2006/2007, постановка Николай Пенчев
- Участие на два фестивала в Каварна и Трявна (номинация за поддържаща роля Николина Червенякова)
„Новото пристанище” – постановка Никола Атанасов /Шуши/ – 2008/09
- Участие на фестивала в Лом на името на Кръстьо Пишурка (номинации за мъжка роля на Иван Пейчев и женска на Малинка)
„Коледен концерт” 2010 – две интермедии, по едноактна пиеса от Камен Донев и драматизация на „Блондинка в магазин за резервни части” от неизв. автор
„Сако от велур” – Станислав Стратиев, сезон 2010/2011 год., постановка Николай Пенчев и Георги Габровски
- Премиера на 09.06.2011 год
- Второ представление на 05.07.2011 год.
- Участие на фестивал в Лом 05.10.2011 год - номинации за главна мъжка на Иван Пейчев и главна женска на Илинка Райчинова
- Участие на „Театър без граници” гр. Самоков – номинации за режисура, цялостен спектакъл, мъжка роля, награда на публиката, награда на Иван Пейчев за мъжка роля
Театрална трупа „Михаил Пенчев” за втори път в богатата си репертоарна история след „Балкански синдром” се обръща към авторството на обичания български драматург Станислав Стратиев. Темите, към които авторът насочва своята сатира и остра критика са непреходни и актуални и днес. В „Сако от велур” откриваме, че бюрократизмът – едно изключително негативно явление ражда нов и нов бюрократизъм, по все възможен начин търси и се бори да запази статуквото. Самият автор предлага ролите на различните чиновници с които се сблъсква героят Иван Антонов – литературовед, опитвайки се да докаже, че няма овца и всичко е плод на една нелепа бюрократична грешка, да се изпълняват от един и същ актьор, като по този начин се подсилва абсурдността на възниклата ситуация.
Чиновника. „През тези години се появяваха като комети колеги, които мислеха, че ще горят цял живот, непрекъснато се мъчеха да променят нещата, но след година-две угасваха и в коридорите дълго миришеше на пушек… Всички те мечтаеха да променят света, всички искаха да бъдат Колумб, Айнщайн, Галилей… И какво? Тях вече ги няма. А аз стоя. И ще остана. Знаете ли защо ще остана? Защото аз нищо не искам да променям. А той (сочи отново вратата) нека си гори! Да си гори, аз вече усещам във въздуха миризма на пушек”.
Откъс от пиесата
Всъщност нека да се обърнем към автора на това интересно произведение - Станислав Стратиев (09.09.1941 год.-20.09.2000 год.) е български писател и драматург, когото ще запомним с неповторимата „Римска баня”, „Сако от велур”, „Балкански синдром” и много други значими драматургични произведения, оценени дори и в европейски и световен мащаб. Също така той е един от малкото български автори, от недалечното минало, на сатирични и драматургични текстове, както и на един незабравим сценарии за филм: „Оркестър без име”. В играните досега спектакли на „Сако от велур” на софийска сцена ще останат за театралната история изключително силно изиграните роли, тази на чиновника в изпълнението на Георги Калоянчев, Георги Мамалев, както и други любими актьори. Силно критична пиеса, издържана драматургично, абстрактна, дори в някаква степен изненадваща. Да вземем ролята на висящия в асаньора – впечатляваща и запомняща се е, нестандартна, изключително ярка и оригинална като решение. Интересното в драматургичното произведение също така е, че всъщност водещата роля, на пръв поглед, би трябвало да е тази на филолога Иван Антонов, но противопоствен на чиновника (чиновниците), той се смалява и изпъква ролята на бюрократа - чисто и просто това да е търсен ефект...! С днешния прочит пиесата звучи актуално, някак си не изглежда да е „демоде”, независимо че описва нрави и събития от едно по-далечно минало.
Театрална трупа „Михаил Пенчев” желае да отдаде заслужена почит към великолепния автор с тази постановка и да отбележи годишнината от рождението на Станислав Стратиев (на 09 септември 2011 год. ще се навършат 70 – години от рожденната му дата). За нас авторити на спектакъла и актьорити от трупата е едно чудесно предизвикателство и повод заедно да се посмеем от сърце
Николай Пенчев
Художествен ръководител
Чиновника. „През тези години се появяваха като комети колеги, които мислеха, че ще горят цял живот, непрекъснато се мъчеха да променят нещата, но след година-две угасваха и в коридорите дълго миришеше на пушек… Всички те мечтаеха да променят света, всички искаха да бъдат Колумб, Айнщайн, Галилей… И какво? Тях вече ги няма. А аз стоя. И ще остана. Знаете ли защо ще остана? Защото аз нищо не искам да променям. А той (сочи отново вратата) нека си гори! Да си гори, аз вече усещам във въздуха миризма на пушек”.
Откъс от пиесата
Всъщност нека да се обърнем към автора на това интересно произведение - Станислав Стратиев (09.09.1941 год.-20.09.2000 год.) е български писател и драматург, когото ще запомним с неповторимата „Римска баня”, „Сако от велур”, „Балкански синдром” и много други значими драматургични произведения, оценени дори и в европейски и световен мащаб. Също така той е един от малкото български автори, от недалечното минало, на сатирични и драматургични текстове, както и на един незабравим сценарии за филм: „Оркестър без име”. В играните досега спектакли на „Сако от велур” на софийска сцена ще останат за театралната история изключително силно изиграните роли, тази на чиновника в изпълнението на Георги Калоянчев, Георги Мамалев, както и други любими актьори. Силно критична пиеса, издържана драматургично, абстрактна, дори в някаква степен изненадваща. Да вземем ролята на висящия в асаньора – впечатляваща и запомняща се е, нестандартна, изключително ярка и оригинална като решение. Интересното в драматургичното произведение също така е, че всъщност водещата роля, на пръв поглед, би трябвало да е тази на филолога Иван Антонов, но противопоствен на чиновника (чиновниците), той се смалява и изпъква ролята на бюрократа - чисто и просто това да е търсен ефект...! С днешния прочит пиесата звучи актуално, някак си не изглежда да е „демоде”, независимо че описва нрави и събития от едно по-далечно минало.
Театрална трупа „Михаил Пенчев” желае да отдаде заслужена почит към великолепния автор с тази постановка и да отбележи годишнината от рождението на Станислав Стратиев (на 09 септември 2011 год. ще се навършат 70 – години от рожденната му дата). За нас авторити на спектакъла и актьорити от трупата е едно чудесно предизвикателство и повод заедно да се посмеем от сърце
Николай Пенчев
Художествен ръководител